Адвокатско бюро "Милушев"

 

По повод на образувано касационно производство, в което се оспорват квотите на съсобственост в допуснати до делба имоти, с оглед на допускането на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, от страна на нашата кантора беше повдигнат същественият материален въпрос относно разграничението между частното и универсалното завещателно разпореждане.

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно. В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

 

Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните (Р-855-2010-I ГО).

 

Съобразявайки се със задължителната практика в тази насока, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010 година изтъква, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и с другите обстоятелства по делото. На първо място – завещателката е направила уговорката, че ако нещо непредвидено се случи със сестра и, изброеното движимо и недвижимо имущество следва да бъде наследено от нейните деца. Използвани са изразите „наследничка“ и „наследени“, които законът свързва с универсалното завещание. Това придава на заветника качеството на наследник. Тези изрази не са случайно употребени, тъй като волята на завещателката да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество е изразена в съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена месец след саморъчното завещание.

 

По изложените съображения Върховният касационен съд признава на нашия клиент качеството на единствен наследник на завещателката и се произнася в наша полза.

 

Адвокатско бюро "Милушев"