Адвокатско бюро "Милушев"

Правото да се построи сграда върху чужда земя (право на строеж, суперфиция) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. В практиката възниква въпросът, кои факти могат да бъдат квалифицирани като упражняване на право на строеж.

Съгласно задължителната практика на Върховният касационен съд (ВКС) моментът, от който следва да се зачете, че правото на строеж е реализирано, е издаването на строителните книжа, а именно одобрен архитектурен проект и строително разрешение за строеж на сграда в чужд имот, което ще доведе до придобиване на изключителното право на собственост върху тази постройка, а теренът ще се ползва доколкото това е необходимо за ползването на постройката.

В този контектс ВКС се произнесе в наша полза в рамките на водено срещу наш клиент дело (№ 95-2011-II ГО, ВКС). С определението за недопустимост на касационното обжалване върховният съд потвърждава нашата защитна теза. По конкретния казус ВКС изтъква, че завършеността на процесния обект в „груб строеж“, като самостоятелна част от едноетажна постройка, също завършена в „груб строеж“ в петгодишния срок от издаване на строителните разрешения е дало основание на въззивния съд да приеме, че правото на строеж върху конкретния самостоятелен обект е реализирано, независимо, че това право се е погасило за другите обекти в пететажната сграда, включена в общия обем на учреденото право на строеж, поради неупражняването му в петгодишен срок, по смисъла на чл. 67 от Закона за собствеността.

Адвокатско бюро "Милушев"